Публикации

  • Сподели с:
Четете по-подробно за...

11 декември 2013

ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ

в сила от 1 януари 2014 г.

 

В бр. 100 от 19 ноември 2013 г. на Държавен вестник е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗИД на ЗКПО), който влиза в сила от 1 януари 2014 г. с едно изключение.

Най-общо целта на направените промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е усъвършенстване на данъчното законодателство с оглед на изискванията на европейските директиви и европейската практика в областта на прякото облагане.

Настоящото писмо има за цел да представи приетите изменения и допълнения в ЗКПО, които могат да бъдат обобщени по следния начин:

(1) Данъчно третиране на вземания и задължения

Измененията, свързани с вземания, са в няколко направления:

(а) Съгласно приетите промени в чл. 37 от ЗКПО, считано от 1 януари 2014 г. непризнатите в предходни периоди приходи и разходи от последващи оценки и разходите от отписване на вземания ще се признават за данъчни цели най-рано в годината на настъпване на едно от обстоятелствата по чл. 37 от ЗКПО. Добавянето на израза „най-рано” в текста на чл. 37 от ЗКПО допуска признаването на разходите да може да се извърши и в друга, следваща година, в която е налице изпълнение на условие по чл. 37 от ЗКПО.

(б) Направена е конкретизация в първото условие на чл. 37 от закона, като вместо неясното препращане към давностен срок изрично е регламентиран период, след изтичането на който непризнатите приходи и разходи от последващи оценки и разходите от отписване на вземания ще се признават за данъчни цели, а именно:

  • 3 години от настъпване на изискуемостта за вземания с 3- годишен давностен срок; или

  • 5 години от настъпване на изискуемостта за вземания с 5-годишен давностен срок.

Освен че се преодоляват споровете относно момента, от който се признават приходите и разходите, свързани с последващи оценки и разходите от отписване на вземанията, новата по-ясна редакция на т. 1 на чл. 37 на ЗКПО не допуска неправилно тълкуване (от данъчно задължените лица и органите по приходите), че признаването на приходите/разходите от последваща оценка или отписване на вземания с 3-годишен давностен срок следва да се извърши при изтичането на 5 години от момента, в който вземанията са станали изискуеми.

(в) С настоящите изменения и допълнения е отстранена и една законова празнота. В досегашните разпоредби липсваше изричен текст относно признаване на приходите и разходите от последващи оценки на вземания в случаите на плащане или изпълнение по друг начин от страна на длъжника.  Този пропуск в закона е отстранен с новата ал. 2 на чл. 37 ЗКПО.

(г) Приетите промени, свързани с данъчното третиране на задълженията, са аналогични на промените, свързани с вземанията по буква „б” по-горе.  Съгласно изменената редакция на чл. 46, т.1 от закона, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат ще се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице в годината, в която изтичат 3 години - за задължения с 3-годишен давностен срок или 5 години - за задължения с 5-годишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо.

(2) Доходи на местни физически лица

Прецизирана и разширена е разпоредбата на чл. 42 от ЗКПО, регламентираща в кои случаи не се признават за данъчни цели начислените счетоводни разходи, представляващи доходи на местни физически лица. Досега разходите, свързани с изплащане на обезщетения,  подлежаха на регулация по общия ред, независимо че някои от тях се изплащат задължително по Кодекса на труда и други нормативни актове. Този текст на чл. 42 от ЗКПО влизаше в противоречие с общата разпоредба на чл. 11 от ЗКПО, съгласно която разходите, които са задължителни по закон, не подлежат на регулация. Това противоречие създаваше и база за спорове при данъчни ревизии. С прецизирането и допълването на текста на ал. 2 на чл. 42 от ЗКПО не подлежат на регулация разходите, представляващи допълнителни трудови възнаграждения, определени като задължителни с нормативен акт, както и обезщетенията, определени като задължителни с нормативен акт и се признават в годината, в която са отчетени, независимо дали са изплатени.

(3) Данък при източника

Основните промени в ЗКПО, свързани с облагането с данък при източника, са, както следва:

(а) Освободени от облагане (при определени условия) с данък при източника са два вида доходи от лихви, начислени в полза на чуждестранни юридически лица (нова ал. 6 на чл. 195 от ЗКПО):

  • доходите от лихви по облигации или други дългови ценни книжа, издадени от местно юридическо лице (МЮЛ) и допуснати до търговия на регулиран пазар в България или в държава-членка на ЕС, или в друга държава-страна по Споразумението за ЕИП;

  • доходите от лихви по заем, предоставен от чуждестранно лице - емитент на облигации или на други дългови ценни книжа, ако са изпълнени едновременно следните условия:

  • емитентът е местно лице за данъчни цели на държава-членка на ЕС или на друга държава-страна по Споразумението за ЕИП;

  • емитентът е издал облигациите или другите дългови ценни книжа с цел предоставяне на постъпленията от тях под формата на заем на МЮЛ;

  • облигациите или другите дългови ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар в България или в държава-членка на ЕС, или в друга държава-страна по Споразумението за ЕИП.

Промените целят да бъде осигурен достъп до финансиране на МЮЛ чрез алтернативни източници - емитиране на облигации на регулиран пазар, както и емитиране на облигации, средствата от които да бъдат предоставяни за финансиране на МЮЛ.

(б) Втората група приети промени са свързани с констатирани несъответствия с правото на ЕС и европейската практика при прилагане на режима, предвиден в Директива 2003/49/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 г. относно общата система на данъчно облагане на плащания на лихви и роялти (авторски и лицензионни възнаграждения) между свързани дружества от различни държави членки. Досега облекченият ред за облагане на лихви и роялти между свързани лица по чл. 200а ЗКПО се прилагаше след изтичане на 2-годишен срок на притежаване на съучастието, като за периода преди изтичането на този срок се прилагаха общите правила за облагане с данък при източника.

С допълнението на разпоредбата на чл. 200а от ЗКПО (с нови ал. 2 и 3) се допуска доходите от лихви и роялти, реализирани в България от ЧЮЛ от държава-членка на ЕС или място на стопанска дейност в държава-членка на ЕС, да се облагат с данък при източника в размер на 5% и преди да е изтекъл 2-годишният срок за притежаване на изискуемия минимум от капитала по чл. 200а, ал. 6, т. 2 от ЗКПО, ако (i) към момента на начисляване на дохода притежаването на изискуемия минимум от капитала не е прекъснато и (ii) останалите условия на чл. 200а от закона са изпълнени. В случай че бъде прекъснато притежаването на изискуемия минимум от капитала преди изтичането на минималния двегодишен  срок, доходите подлежат на облагане с 10% данък при източника, като следва да се извърши корекция на дължимия данък за предходните периоди. За данъчно задълженото лице ще възникне задължение, както за довнасяне на данък, така и за внасяне на лихва за просрочие, определена за разликата между внесения и дължимия данък за периода от датата, на която е следвало да бъде внесен данъкът при източника (при ставка 10%), до датата на внасянето му в бюджета.

(4) Данъчни облекчения, представляващи минимална или регионална държавна помощ

Направени са изменения и допълнения в разпоредбите, свързани с данъчните облекчения по чл. 184 и 189 от ЗКПО, а именно:

  • Като общини с висока безработица вече ще се третират общините, в които безработицата за предходната година преди текущата е със или над 25% по-висока от средната за страната за същия период (досега 35%).

  • Въведени са допълнителни условия, които данъчно задълженото лице трябва да покрива през целия данъчен период, за да ползва съответното данъчно облекчение по чл. 184 и чл. 189 от ЗКПО.

  • Данъчното облекчение по чл. 184 от ЗКПО, представляващо държавна помощ за регионално развитие, ще се ползва, когато изпълнението на съответната първоначална инвестиция е започнало след 31 декември 2013 г., но преди 1 януари 2020 г.

  • Удължени са сроковете за прилагане на данъчните облекчения, както следва -  за 2014 г. (за данъчното облекчение за регистрирани земеделски производители по чл. 189б на ЗКПО) и до 31.12.2020 г. (за всички останали облекчения по Глава двадесет и втора, раздел IV от ЗКПО).

Данъчните облекчения ще бъдат приложими след постановяване на положително решение от Европейската комисия. Ако решението е постановено до 31.03.2015 г., облекченията ще могат да се прилагат и за 2014 г.

(5) Санкция при скрито разпределение на печалбата

В случай, че данъчно задължените лица декларират в годишната данъчна декларация скрито разпределение на печалбата, то на лицата няма да се налага имуществената санкция по реда на чл. 267 от ЗКПО (нова ал. 2 на чл. 267 от закона).

Размерът на имуществената санкция (20%) при извършване на скрито разпределение се запазва, като се променя само основата за тази санкция и това е „сумата”, представляваща скрито разпределение на печалбата (преди промяната санкцията се налагаше върху начислените „разходи”, представляващи скрито разпределение).

(6) Други промени

От дефиницията за финансови институции (§1, т. 26, б. „д” от Допълнителните разпоредби на ЗКПО) отпадат здравноосигурителните дружества по чл. 91 от Закона за здравното осигуряване. Промяната е свързана с изменения в Закона за здравното осигуряване и Кодекса за застраховане, приети през 2012 г. В сила от 07.08.2013 г. дейността по доброволно здравно осигуряване вече се извършва само от лицензирани застрахователни дружества, които  са включени в дефиницията за финансови институции (б. „б” на цитираната Допълнителна разпоредба).

Добавена е нова т. 70 в § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО, която съдържа дефиниция за „регулиран пазар”. 

 

Настоящият материал има само общ информативен характер и не представлява конкретен съвет или консултация. В случай, че имате въпроси, моля, не се колебайте да се свържете с нас на тел. + 359 2 9433700, факс + 359 2 9433707, e-mail: office@afa.bg или на адрес: гр. София 1504, ул. "Оборище" № 38.

Към всички Публикации