НОВИ ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ
Срокът на извънредното положение в Република България бе удължен до 13 май 2020 г. с Решение на Народното събрание, обнародвано в Държавен вестник бр. 33 от 7 април 2020 г. Наред с това, в бр. 34 от 9 април 2020 г. на Държавен вестник бе обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (по-долу наричан „Закона”). Настоящата статия ще разгледа накратко по-съществените промени, въведени с гореспоменатия Закон.
I Промяна в обхвата на компенсациите за работодатели, изплащани с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение
Законът предвижда промяна в размера на компенсацията за работодатели, които са преустановили работа или са въвели непълно работно време в следствие на извънредното положение.1 Предвижда се компенсациите да обхващат не само 60 на сто от размера на осигурителния доход на всеки служител, но и 60 на сто от дължимите осигурителните вноски за сметка на осигурителя. Тази промяна ще наложи и изменение в Постановление на Министерския съвет № 55 от 30 март 2020 г.
1 Повече за критериите и процедурата по кандидатстване за компенсации можете да прочетете от краткия ни материал по темата на следния линк:
https://www.afa.bg/bg/services-12-48.html
II Срокове
1. Съгласно изменението, докато трае извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на изрично изброени срокове по производства и дела, които ще текат и по време на извънредното положение. Тези производства и дела са изброени в приложение към Закона, като списъкът включва (изброяването не е изчерпателно):
Делата за обезпечаване на доказателства по граждански, търговски и административни дела;
Дела за разкриване на данъчна и осигурителна информация от съда по чл. 75 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК);
Искания за прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона (разглеждани по реда на чл. 252 от Административнопроцесуалния кодекс);
Делата по Закона за обществените поръчки;
Делата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове;
Делата по оспорване на определения и разпореждания на административния съд (по глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс).
2. Отменя се и разпоредбата, съгласно която спират да текат сроковете за изпълнение на указания, дадени в административни производства.
Посочените по-горе разпоредби по т. 1 и т. 2 не се отменят с обратна сила.
Важно е да се отбележи, че сроковете по наказателни, граждански, търговски и административни дела, които съгласно новите промени няма да бъдат спирани, както и сроковете за изпълнение на указания в административни производства, ще продължат да текат след изтичането на 7 календарни дни от датата на обнародване на Закона в Държавен вестник. Идеята на законодателя е да се даде на гражданите и бизнеса едноседмичен преходен период, в който да подготвят адекватно защитата на интересите си.
3. Друга съществена промяна във връзка със сроковете, предвидена в Закона, предвижда, че за периода на извънредното положение спират да текат единствено давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправни субекти. Отменя се частта от досега действащата разпоредба, която предвиждаше, че спират да текат и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти.
4. Изменение е внесено и в чл. 4, с което се предвижда изключение от правилото, че сроковете, определени в закон, които са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти, както и сроковете на действие на административни актове, които изтичат по време на извънредното положение, се удължават с един месец. Съгласно изменението сроковете по следните производства няма да бъдат удължени:
производствата по възлагане на обществени поръчки;
концесионните процедури;
производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове;
производствата по глава трета от Закона за държавната собственост и по глава трета от Закона за общинската собственост (принудително отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавни или общински нужди);
производствата по Закона за подпомагане на земеделските производители;
производствата по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи;
производствата по Закона за горите;
производствата по Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз;
производствата по Закона за ветеринарномедицинската дейност;
производствата по Закона за устройство на територията;
Важно е да се отбележи, че тази промяна няма да е с обратно действие, а влиза в сила след изтичането на 7 календарни дни от датата на обнародване на Закона в Държавен вестник. Така на практика сроковете са удължени за периода от 13 март до 17 април, но след тази дата продължават да текат.
5. Промяна е въведена и с оглед на някои срокове по Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП). Следните срокове, предвидени в този закон, спират да текат до отмяната на извънредното положение:
Сроковете за приемане от задължените лица по ЗМИП на Вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари (чл. 102, ал. 1 и 2 от ЗМИП и § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП);
Срокове за уведомяване на директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" от задължени лица по ЗМИП, които са част от група и прилагат политики и процедури на групово ниво (чл. 104, ал. 2 и 4 от ЗМИП);
Сроковете за създаване на специализирани служби (чл. 106, ал. 2 от ЗМИП), както и за уведомяване за определянето или смяната на ръководещия тези служби служител (чл. 106, ал. 4 от ЗМИП);
Предвижда се и задължение за юридическите лица с нестопанска цел, които не попадат в друга категория задължени субекти по ЗМИП, за които е възникнало задължението за изготвяне на оценка на риска по чл. 98, ал. 4 от същия закон, да приемат Вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари в срок до 4 месеца от отмяната на извънредното положение.
6. Законът предвижда, че няма да бъдат променяни сроковете по Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за Комисията за финансов надзор, Кодекса за застраховането и част втора на Кодекса за социално осигуряване (Допълнително социално осигуряване). Изключение от горното има за сроковете за оповестяване на отчети и финансова информация, които бяха удължени с първоначалното приемане на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
III. Промени в последиците от договорно неизпълнение
Една от може би най-важните и съществени промени, предвидени в Закона, е относно чл. 6, чиято досегашна редакция предвиждаше отпадане на последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи, за периода на извънредното положение. Обхватът на разпоредбата е значимо стеснен, като понастоящем последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти няма да се прилагат единствено с оглед на договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и др.), предоставени от банки и финансови институции (вкл. когато вземанията са прехвърлени), както и с оглед на договори за лизинг. По такива договори няма да се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи. Това изменение следва да бъде оценено като положително, тъй като твърде общата досегашна формулировка на чл. 6 на практика премахваше защитата на кредитори от неизпълнение на парични задължения.
IV. Неприсъствени решения на държавни и местни органи и онлайн съдебни заседания
1. Друга новост, предвидена в Закона е възможността за държавни и местни органи, съвети, комитети и комисии да провеждат заседания от разстояние.
2. Подобно положение е въведено и с оглед на съдилищата – откритите съдебни заседания, включително заседанията на Комисията за защита на конкуренцията, може да се провеждат от разстояние, като се осигурява пряко и виртуално участие на страните и участниците в процеса. За проведените заседания ще се изготвя протокол, който се публикува незабавно.
V. Промяна в режима на „еднодневните” трудови договори
В Закона се предвижда и облекчаване на режима на трудовите договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по чл. 114а от Кодекса на труда (КТ),по-известни като „еднодневни трудови договори”.
Предвижда се възможност такива договори да бъдат сключвани за повече от един ден (а не както КТ предвижда да се сключват отделни договори за всеки ден работа).
Съгласно Закона, за срока на извънредното положение такива договори могат да се сключват не само от регистрирани земеделски стопани, но и от регистрирани тютюнопроизводители за обработка на насажденията и прибиране на реколтата от тютюн.
Посочените договори ще се изготвят по образец, утвърден със заповед на Министъра на труда и социалната политика, и публикуван на електронната страница на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ и ще съдържат данни за: страните, място на работа, наименование на длъжността, размер на трудовото възнаграждение, дните и месеца на изпълнение на работата, продължителност на работното време, както и начало и край на работния ден.
VI. Други промени
1. В Преходните и заключителни разпоредби на Закона се предвижда и изменение в ДОПК, съгласно което несеквестируемата част 2 от трудово възнаграждение, обезщетение по трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсия или стипендия е в общ размер на една минимална работна заплата месечно.
2 Несеквестируема част от нечий доход е тази част от доходите на длъжник, към която не може да бъде насочено принудително изпълнение на вземане (в хипотезата на ДОПК – изпълнение на публично вземане).
2. Предвижда се възможност за държавата и общините да намаляват или опрощават изцяло или частично вноските за наем и таксите за ползване от физически и юридически лица, наематели на имоти държавна или общинска собственост, които са ограничили или преустановили дейността си вследствие на мерките и ограниченията, наложени по време на извънредно положение.
3. Законът предвижда, че актовете, с които министърът на здравеопазването въвежда временни мерки и ограничения във връзка с извънредното положение, подлежат на предварително изпълнение.
4. Размерът на паричните санкции за нарушение на противоепидемичните мерки е намален с цел увеличаване на събираемостта им, тъй като досегашните размери могат да бъдат определени като прекомерни (5 000 лв. за физически лица и 15 000 лв. за еднолични търговци и юридически лица). Новите размери са както следва:
за физически лица – глоба от 300 лв. до 1 000 лв., а при повторно нарушение – от 1 000 лв. до 2 000 лв.;
Намалените размери на санкциите ще бъдат прилагани към вече издадените, но още невлезли в сила наказателни постановления.
Настоящият материал не е изчерпателен, има само общ информативен характер и не представлява конкретен съвет или консултация. В случай, че имате въпроси, моля, не се колебайте да се свържете с нас на тел. + 359 2 9433700, факс + 359 2 9433707, e-mail: office@afa.bg или на адрес: гр. София 1504, ул. "Оборище" № 38.
АФА СЕ ПРИСЪЕДИНЯВА КЪМ BDO
ВОДЕЩАТА БЪЛГАРСКА ОДИТОРСКА И КОНСУЛТАНТСКА ФИРМА АФА СЕ ПРИСЪЕДИНЯВА КЪМ BDO INTERNATIONAL
Тече кампанията за изготвя ...
Тече кампанията за изготвяне на годишни данъчни декларации за 2022 г. на физическите лица
Всички публикации